18 мая 2007 г., 17:19

Сълзите пресъхват

Поэзия

705 0 3

Сълзите не капят,
те пресъхнаха със любовта.
Дори времето отчаяно спира,
заключено в мъртва тишина.
И всичко бих дал, за да
те задържа до мен,
но в крайна сметка зная,
че те губя с всеки ден.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Момичето... (Стеси)

Марина, ако погледнеш и другите ми стихове ще видиш, че аз пиша в мъжки род почти винаги. Много благодаря за коментарите

2007-05-21T14:58:17+03:00
megi_88 (Мими)

да супер е

2007-05-19T12:24:08+03:00
tiha_chest (Марина Стоянова)

Стефани, много е хубаво... Макар и кратичко има много чувство и смисъл Само една малка забележка... ти си момиче, а "дал" е в мъжки род, ако го промениш на "дала" мелодиката не се губи Това е според моето скромно мнение, но все пак ти си автора и ти си решаваш Успех и занапред и дано успееш да я задържиш тази любов

2007-05-18T18:00:13+03:00