9 dic 2010, 16:28

Сълзите са забранени

1.3K 0 15

Гардероба си отново подредих -

стари замених със нови дрехи.

Но сант един за себе си спасих

от скритите в Душата ми успехи.

 

 

Прерових всичко, вярвайки, че знам

как да намеря съживена вяра.

Но явно всичко свое ще предам,

извиквайки на помощ вехтошаря.

 

 

Да издържи, все още моля с плам,

че в слабост е, когато се усети

изгубена сред бури. Но пък знам -

надеждите докрай не са отнети.

 

 

На шопинг щом поема в утринта,

ще е за Ново и за Дух блажени.

И тъмно с светло ще сменя, че  есента

е още топла. И сълзите са забранени!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Мила, ако знаеш, колко ми липсваш...
  • Шопингът е добър лечител, особено на сълзи.
    Оригинална си по свой начин!
  • Никакви сълзи... само от щастие!
  • Браво за стиха!!!
    Всичко хубаво е забранено
    И сълзите ли?
    Когато не можеш от болка дори да запееш, тогава разбираш колко хубаво нещо са сълзите...
    Не си ги забранявай, Петинка, особено когато са от щастие
    ((( )))
  • То океани станаха вътре в нас - от тези преглътнати сълзи.
    Поздравления и за това стихо

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...