Сълзите са забранени
Гардероба си отново подредих -
стари замених със нови дрехи.
Но сант един за себе си спасих
от скритите в Душата ми успехи.
Прерових всичко, вярвайки, че знам
как да намеря съживена вяра.
Но явно всичко свое ще предам,
извиквайки на помощ вехтошаря.
Да издържи, все още моля с плам,
че в слабост е, когато се усети
изгубена сред бури. Но пък знам -
надеждите докрай не са отнети.
На шопинг щом поема в утринта,
ще е за Ново и за Дух блажени.
И тъмно с светло ще сменя, че есента
е още топла. И сълзите са забранени!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
