9 дек. 2010 г., 16:28

Сълзите са забранени

1.3K 0 15

Гардероба си отново подредих -

стари замених със нови дрехи.

Но сант един за себе си спасих

от скритите в Душата ми успехи.

 

 

Прерових всичко, вярвайки, че знам

как да намеря съживена вяра.

Но явно всичко свое ще предам,

извиквайки на помощ вехтошаря.

 

 

Да издържи, все още моля с плам,

че в слабост е, когато се усети

изгубена сред бури. Но пък знам -

надеждите докрай не са отнети.

 

 

На шопинг щом поема в утринта,

ще е за Ново и за Дух блажени.

И тъмно с светло ще сменя, че  есента

е още топла. И сълзите са забранени!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мила, ако знаеш, колко ми липсваш...
  • Шопингът е добър лечител, особено на сълзи.
    Оригинална си по свой начин!
  • Никакви сълзи... само от щастие!
  • Браво за стиха!!!
    Всичко хубаво е забранено
    И сълзите ли?
    Когато не можеш от болка дори да запееш, тогава разбираш колко хубаво нещо са сълзите...
    Не си ги забранявай, Петинка, особено когато са от щастие
    ((( )))
  • То океани станаха вътре в нас - от тези преглътнати сълзи.
    Поздравления и за това стихо

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...