Сълзите ще са спомени
Сълзите ще са спомени
Всяка пролет, щом пристигнат птиците,
и лозата рони с мен сълзи.
Твоят глас ли ме зове по жиците
и какво ли може да спаси?
Очите си притварям - ето, виждам те -
през две сълзи пак спомени блестят.
Как втурват се, сърцето ми затоплят те
и мигом пак поемат своя път.
И ласката на две ръце очаквани
се къпе в тази пролетна роса...
След време и сълзите ще са спомени.
Ще се прекърши сухата лоза.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Стойна Димова Todos los derechos reservados
Не устоях!
