Сълзите ще са спомени
Всяка пролет, щом пристигнат птиците,
и лозата рони с мен сълзи.
Твоят глас ли ме зове по жиците
и какво ли може да спаси?
Очите си притварям - ето, виждам те -
през две сълзи пак спомени блестят.
Как втурват се, сърцето ми затоплят те
и мигом пак поемат своя път.
И ласката на две ръце очаквани
се къпе в тази пролетна роса...
След време и сълзите ще са спомени.
Ще се прекърши сухата лоза.
© Стойна Димова All rights reserved.
Не устоях!
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
