Сълзите ще са спомени
Сълзите ще са спомени
Всяка пролет, щом пристигнат птиците,
и лозата рони с мен сълзи.
Твоят глас ли ме зове по жиците
и какво ли може да спаси?
Очите си притварям - ето, виждам те -
през две сълзи пак спомени блестят.
Как втурват се, сърцето ми затоплят те
и мигом пак поемат своя път.
И ласката на две ръце очаквани
се къпе в тази пролетна роса...
След време и сълзите ще са спомени.
Ще се прекърши сухата лоза.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
Не устоях!
