24 may 2023, 20:49

Сълзите смляла на брашно 

  Poesía » Filosófica
165 5 11

Плачът одраска тишината

и тя започна да кърви.

В чертозите на светлината

страданието се взриви.

 

Размаха вятърът закана

пред залеза опечален.

Мечтата е жена, пристана

на друг, забравила за мен.

 

Неколеничилата воля

е сила, дадена от Бог.

Пред него само аз се моля.

Възторгът бликнал – босоног –

 

пустинната душа пресече,

да светне полилея в мен.

Тъгата робата си свлече,

разцъфна този миг свещен.

 

Замесих новата надежда,

сълзите смляла на брашно.

Днес вяра в себе си отглеждам

и благославям я с "Дано!"

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??