May 24, 2023, 8:49 PM

Сълзите смляла на брашно 

  Poetry » Phylosophy
160 5 11

Плачът одраска тишината

и тя започна да кърви.

В чертозите на светлината

страданието се взриви.

 

Размаха вятърът закана

пред залеза опечален.

Мечтата е жена, пристана

на друг, забравила за мен.

 

Неколеничилата воля

е сила, дадена от Бог.

Пред него само аз се моля.

Възторгът бликнал – босоног –

 

пустинната душа пресече,

да светне полилея в мен.

Тъгата робата си свлече,

разцъфна този миг свещен.

 

Замесих новата надежда,

сълзите смляла на брашно.

Днес вяра в себе си отглеждам

и благославям я с "Дано!"

© Мария Панайотова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??