24.05.2023 г., 20:49 ч.

Сълзите смляла на брашно 

  Поезия » Философска
167 5 11

Плачът одраска тишината

и тя започна да кърви.

В чертозите на светлината

страданието се взриви.

 

Размаха вятърът закана

пред залеза опечален.

Мечтата е жена, пристана

на друг, забравила за мен.

 

Неколеничилата воля

е сила, дадена от Бог.

Пред него само аз се моля.

Възторгът бликнал – босоног –

 

пустинната душа пресече,

да светне полилея в мен.

Тъгата робата си свлече,

разцъфна този миг свещен.

 

Замесих новата надежда,

сълзите смляла на брашно.

Днес вяра в себе си отглеждам

и благославям я с "Дано!"

© Мария Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??