7 ago 2011, 23:04

Съм

987 0 2

 

 

                       Аз съм поет,

                            мизантроп,

                                   лицемер,

                                        бакалин,

                                                шивач,

                                                   мислител,

                                                          узурпатор,

                                                                звездоброец

                        и прашинка в окото на бога,

                                  която не иска да се отрони.

                        Аз съм това, което съм,

                        не ме интересува дали съм глупак.

                        Нямам минало, нито бъдеще,

                                                   имам само настояще -

                        прашинка съм в окото на бога,

                        жива тор за цветето в градината.

                        Аз не съм генератор на илюзии,

                                                   защото ги нямам.

                        Аз съм това, което можех да бъда,

                                              и това, което не бях.

                        И няма значение дали светът

                                                        върви към Доброто

                        или към Апокалипсиса?

                        Дали има мъртви и живи -

                                               той е

                       оня свят, който и обичам,

                                                    и мразя -

                       като прашинка в окото на бога.

                       Една нищо и никаква неотронила се

                                                               прашинка...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...