7.08.2011 г., 23:04

Съм

983 0 2

 

 

                       Аз съм поет,

                            мизантроп,

                                   лицемер,

                                        бакалин,

                                                шивач,

                                                   мислител,

                                                          узурпатор,

                                                                звездоброец

                        и прашинка в окото на бога,

                                  която не иска да се отрони.

                        Аз съм това, което съм,

                        не ме интересува дали съм глупак.

                        Нямам минало, нито бъдеще,

                                                   имам само настояще -

                        прашинка съм в окото на бога,

                        жива тор за цветето в градината.

                        Аз не съм генератор на илюзии,

                                                   защото ги нямам.

                        Аз съм това, което можех да бъда,

                                              и това, което не бях.

                        И няма значение дали светът

                                                        върви към Доброто

                        или към Апокалипсиса?

                        Дали има мъртви и живи -

                                               той е

                       оня свят, който и обичам,

                                                    и мразя -

                       като прашинка в окото на бога.

                       Една нищо и никаква неотронила се

                                                               прашинка...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Янко Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...