7 авг. 2011 г., 23:04

Съм

990 0 2

 

 

                       Аз съм поет,

                            мизантроп,

                                   лицемер,

                                        бакалин,

                                                шивач,

                                                   мислител,

                                                          узурпатор,

                                                                звездоброец

                        и прашинка в окото на бога,

                                  която не иска да се отрони.

                        Аз съм това, което съм,

                        не ме интересува дали съм глупак.

                        Нямам минало, нито бъдеще,

                                                   имам само настояще -

                        прашинка съм в окото на бога,

                        жива тор за цветето в градината.

                        Аз не съм генератор на илюзии,

                                                   защото ги нямам.

                        Аз съм това, което можех да бъда,

                                              и това, което не бях.

                        И няма значение дали светът

                                                        върви към Доброто

                        или към Апокалипсиса?

                        Дали има мъртви и живи -

                                               той е

                       оня свят, който и обичам,

                                                    и мразя -

                       като прашинка в окото на бога.

                       Една нищо и никаква неотронила се

                                                               прашинка...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Янко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...