15 abr 2012, 11:53

Съм 

  Poesía » Otra
640 0 2

Не съм - аз казвам, но дали

и аз не бях... Като онзи дъжд

сред лятна нощ, като шепа

прах в очите.

 

Аз ли, без спомен за любов, го оставих

онзи мъж, самотен да се

скита в дните?

 

Не, не съм - повтарям,

не бях вятърничавото момиче

с нетраен аромат и буря във

очите.

 

Си - твърди отново

съвестта и ме кара да се

чувствам неудобно. Но

как да заменя огъня с чувството

покорно?

 

© Анелия Драгиева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??