15.04.2012 г., 11:53 ч.

Съм 

  Поезия » Друга
641 0 2

Не съм - аз казвам, но дали

и аз не бях... Като онзи дъжд

сред лятна нощ, като шепа

прах в очите.

 

Аз ли, без спомен за любов, го оставих

онзи мъж, самотен да се

скита в дните?

 

Не, не съм - повтарям,

не бях вятърничавото момиче

с нетраен аромат и буря във

очите.

 

Си - твърди отново

съвестта и ме кара да се

чувствам неудобно. Но

как да заменя огъня с чувството

покорно?

 

© Анелия Драгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??