Съм
Не съм - аз казвам, но дали
и аз не бях... Като онзи дъжд
сред лятна нощ, като шепа
прах в очите.
Аз ли, без спомен за любов, го оставих
онзи мъж, самотен да се
скита в дните?
Не, не съм - повтарям,
не бях вятърничавото момиче
с нетраен аромат и буря във
очите.
Си - твърди отново
съвестта и ме кара да се
чувствам неудобно. Но
как да заменя огъня с чувството
покорно?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анелия Драгиева Всички права запазени
