Не съм - аз казвам, но дали
и аз не бях... Като онзи дъжд
сред лятна нощ, като шепа
прах в очите.
Аз ли, без спомен за любов, го оставих
онзи мъж, самотен да се
скита в дните?
Не, не съм - повтарям,
не бях вятърничавото момиче
с нетраен аромат и буря във
очите.
Си - твърди отново
съвестта и ме кара да се
чувствам неудобно. Но
как да заменя огъня с чувството
покорно?
© Анелия Драгиева All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
