17 feb 2008, 9:29

Съм ненужна... 

  Poesía
697 0 16
Онемяла парцалена кукла
с две дупки, вместо очи.
Пак на тъмното се радва,
на паяжините се обесва от зори.
Прашно и мръсно е,
но тя не усеща.
В сандък е захвърлена
от доста лета.
И вместо туптящо сърце -
пришито пиринчено копче.
Косата от прежда е,
от обувки лишена, незнайно защо. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??