Онемяла парцалена кукла
с две дупки, вместо очи.
Пак на тъмното се радва,
на паяжините се обесва от зори.
Прашно и мръсно е,
но тя не усеща.
В сандък е захвърлена
от доста лета.
И вместо туптящо сърце -
пришито пиринчено копче.
Косата от прежда е,
от обувки лишена, незнайно защо. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up