Feb 17, 2008, 9:29 AM

Съм ненужна... 

  Poetry
606 0 16

Онемяла парцалена кукла

с две дупки, вместо очи.

Пак на тъмното се радва,

на паяжините се обесва от зори.

 

Прашно и мръсно е,

но тя не усеща.

В сандък е захвърлена

от доста лета.

И вместо туптящо сърце -

пришито пиринчено копче.

Косата от прежда е,

от обувки лишена, незнайно защо.

От чувства омазана,

от игри изтърбушена,

от лекомислие подмятана,

от трескави пръсти обръгнала...

Да говори - не може, да мисли - не знае.

................................................................

И все пак може да е за добро!

Никому ненужно -

парче обезнадеждено кълбо...

© Пепи Оджакова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??