pepsi1975 (Пепи Оджакова)
252 3420
17.02.2008 г., 9:29 ч.

Съм ненужна... 

  Поезия
638 0 16

Онемяла парцалена кукла

с две дупки, вместо очи.

Пак на тъмното се радва,

на паяжините се обесва от зори.

 

Прашно и мръсно е,

но тя не усеща.

В сандък е захвърлена

от доста лета.

И вместо туптящо сърце -

пришито пиринчено копче.

Косата от прежда е,

от обувки лишена, незнайно защо.

От чувства омазана,

от игри изтърбушена,

от лекомислие подмятана,

от трескави пръсти обръгнала...

Да говори - не може, да мисли - не знае.

................................................................

И все пак може да е за добро!

Никому ненужно -

парче обезнадеждено кълбо...

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??