Съм ненужна...
Онемяла парцалена кукла
с две дупки, вместо очи.
Пак на тъмното се радва,
на паяжините се обесва от зори.
Прашно и мръсно е,
но тя не усеща.
В сандък е захвърлена
от доста лета.
И вместо туптящо сърце -
пришито пиринчено копче.
Косата от прежда е,
от обувки лишена, незнайно защо.
От чувства омазана,
от игри изтърбушена,
от лекомислие подмятана,
от трескави пръсти обръгнала...
Да говори - не може, да мисли - не знае.
................................................................
И все пак може да е за добро!
Никому ненужно -
парче обезнадеждено кълбо...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
