Ти случи ли се истински, Любов?
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие
забавеният пулс на сетивата ми
и нямата пасивност на ръката ми.
Пируват демоните в мен. Не чуваш ли?
А ти тъчеш килим от недоверие.
По него ще премине всяка истина
и поглед, и изписаните листи…
А аз рисувам своето съмнение. ...