10.02.2014 г., 17:54 ч.
Съмнение
Ти случи ли се истински, Любов?
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие
забавеният пулс на сетивата ми
и нямата пасивност на ръката ми.
Пируват демоните в мен. Не чуваш ли?
А ти тъчеш килим от недоверие.
По него ще премине всяка истина
и поглед, и изписаните листи…
А аз рисувам своето съмнение.
И как да съм докрай категорична…
Дълбоко вътре в мен безумно светиш,
защото пеперудите са слепи –
живеят в мрака само от обичане…
© Ева Корназова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Моите почитания ...
-
Силна поанта! Допадна ми постройката и особения ритъм, който навява нещо от миналото.
-
Само и единствено!
Удоволствие си. -
Много хубав стих, Ев, майсторски! Браво!
* -
Много добро! Поздравявам те!
-
страхотна поанта!
-
Вълнуваща поезия..Поздравления
-
стихотворението е красиво, мелодично и с прекрасна постройка. поздравления, Ева!
(Мишо, не ме принуждавай да взимам крайни мерки, коментирай по същество!) -
С Венци! Чудесен стих! Поезия!
-
"защото пеперудите са слепи –
живеят в мрака само от обичане…"
И ако все пак полетят към светлото
живеят само докато умират.
Докато прилепите в своята планета
какво е светлината не разбират... -
Поздравления,Ева!За За колебанията, съмненията и всичко, което съпровожда любовта.И за доброто изпълнение!
-
Да ме извини, Ева, поздрав към нея!
(цензуриран коментар. М. Попова) -
rivulet (Божура ): 10-02-2014г. 21:08
Дразнеща е римата любов-зов.
Занижава нивото.
Божура, наслушал съм се на определения за сложни, нови и всякакви рими, не римата, а семантиката прави изказа уникален - римата се слага в края на стиха за благозвучие, и, изхождайки от казаното, понякога римата бледнее - не тя е определяща, въпреки, че лично аз много държа на правилните рими.... но... както със всичко, така и и с римите се прави компромис... Но мисля, че това стохотворение е добре издържано, както като стихосложение, така и като емоция - човек има какво да прочете... -
Прекрасно е Ева! Споделям!
Дано, само съмнението и Времето не убие Любовта... -
Силна поезия. Доста над посредствеността превърната в ежедневие от всекидневно публикуващи „автори”. Та все по-рядкото присъствие на доказани имена, доставящи удоволствие, когато четеш творчеството им оставя у мен усещането за празнота и липса на смисъл в изхабените гигабайти памет на сървъра, запълнени с безумиците на точно тези „автори” ежедневно бълващи болни мисли наречени „лично творчество”. Пиша всичко това с едничката мисъл, която искам да кажа – сайтът имаше нужда от този стих. Да се усети жив, да се види, че поезията е жива и... живее в мрака само от обичане! Чудесен стих!
-
С Никифоров! Поздравления.
-
Аз мисля , че стихотворението е израз на една любов, подтисната от съмнение, която въпреки всичко е жива и се случва...Понякога хората не разговарят много по между си и някои истини остават неразбрани, точно те водят до обърканост дори и в двете страни на една връзка. След като двамата си поговорят и се изяснят , тогава нещата имат шанс да се оправят и щастието да се изведе от мрака. Чудесно е сравнението с пеперудите, защото щом ги има , значи има нещо живо в тази любов.
-
Обяснимо е, Кушел, при все, че зная твойте творчески критерии, бих се изненадал, ако ти е харесало...
Тук няма лексиконни клишета, има ударна доза поезия, за която ти(убедил съм се вече) нямаш достатъчно сетива и сетивност... -
Не ми харесва такава поезия. Това е. Не искам да обидя автора, но просто не обичам нещо казано по толкова маниерен и отвлечен начин. Поезия за сомовлюбени поети. Самоцелна и бизмислена в карая на краищата. "Ударна доза поезия", ти чуваш ли се?!?!?
-
Ето под такива стихотворения обичам да пиша коментари, не че е задължително, самата творба те кара...
Браво Ефка! Чудесно е. И емоцията и изпълнението... и всичко...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
