Съмнение
Ти случи ли се истински, Любов?
Удавих те в нелепо колебание.
След теб остана есенно мълчание -
на всяка смърт уклончивият зов…
И знам, че ти прилича на бездушие
забавеният пулс на сетивата ми
и нямата пасивност на ръката ми.
Пируват демоните в мен. Не чуваш ли?
А ти тъчеш килим от недоверие.
По него ще премине всяка истина
и поглед, и изписаните листи…
А аз рисувам своето съмнение.
И как да съм докрай категорична…
Дълбоко вътре в мен безумно светиш,
защото пеперудите са слепи –
живеят в мрака само от обичане…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ева Корназова Всички права запазени
*
