9 nov 2018, 13:04

Съмнение

Poesía » De amor

1.3K 1 2

А истинска ли си сега,
кажи ми?
След толкова пропаднали мечти.
Любов ли си...?
Дали те има...?
Или гориш душата ми с лъжи.

Не ме измъчвай, говори ми...
Рисувай ми мечти с слова.
Пусни косата си.
Ела и целуни ме.
Не ме оставяй сам, не и сега.

Ако ме искаш, твой до края съм.
Ако ме лъжеш, си тръгни.
Лекувай болката, като си истинска...
Тогава ще повярвам, че си Ти!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

"Лекувай болката, като си истинска...
Тогава ще повярвам, че си Ти!" - много точна индикация и ориентир.Обичани сме, когато нечие присъствие в делника ни носи радост и спокойствие. Харесах!

2018-11-11T10:55:29+02:00
Веси_Еси (Еси)

В основата на всяка връзка стоят доверието и любовта. Съмнението ни лишава от възможността пълноценно да изживеем щастливите мигове с любимия човек. Да, рискуваме да бъдем наранени, но всички се нуждаем от доверие и любов, така че рискът си заслужава. Поздравления за стиха! Желая безоблачно щастие!

2018-11-11T07:33:20+02:00

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0