Съмнение

9 nov 2018, 13:04

Poesía » De amor

956 1 2

А истинска ли си сега,
кажи ми?
След толкова пропаднали мечти.
Любов ли си...?
Дали те има...?
Или гориш душата ми с лъжи.

Не ме измъчвай, говори ми...
Рисувай ми мечти с слова.
Пусни косата си.
Ела и целуни ме.
Не ме оставяй сам, не и сега.

Ако ме искаш, твой до края съм.
Ако ме лъжеш, си тръгни.
Лекувай болката, като си истинска...
Тогава ще повярвам, че си Ти!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-11-11T10:55:29+02:00

"Лекувай болката, като си истинска...
Тогава ще повярвам, че си Ти!" - много точна индикация и ориентир.Обичани сме, когато нечие присъствие в делника ни носи радост и спокойствие. Харесах!
Веси_Еси (Еси)

2018-11-11T07:33:20+02:00

В основата на всяка връзка стоят доверието и любовта. Съмнението ни лишава от възможността пълноценно да изживеем щастливите мигове с любимия човек. Да, рискуваме да бъдем наранени, но всички се нуждаем от доверие и любов, така че рискът си заслужава. Поздравления за стиха! Желая безоблачно щастие!