Съмнение

9.11.2018 г., 13:04 ч.

Поезия » Любовна

851 1 2

А истинска ли си сега,
кажи ми?
След толкова пропаднали мечти.
Любов ли си...?
Дали те има...?
Или гориш душата ми с лъжи.

Не ме измъчвай, говори ми...
Рисувай ми мечти с слова.
Пусни косата си.
Ела и целуни ме.
Не ме оставяй сам, не и сега.

Ако ме искаш, твой до края съм.
Ако ме лъжеш, си тръгни.
Лекувай болката, като си истинска...
Тогава ще повярвам, че си Ти!

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-11-11T10:55:29+02:00

"Лекувай болката, като си истинска...
Тогава ще повярвам, че си Ти!" - много точна индикация и ориентир.Обичани сме, когато нечие присъствие в делника ни носи радост и спокойствие. Харесах!
Веси_Еси (Еси)

2018-11-11T07:33:20+02:00

В основата на всяка връзка стоят доверието и любовта. Съмнението ни лишава от възможността пълноценно да изживеем щастливите мигове с любимия човек. Да, рискуваме да бъдем наранени, но всички се нуждаем от доверие и любов, така че рискът си заслужава. Поздравления за стиха! Желая безоблачно щастие!