Съмнение

Nov 9, 2018, 1:04 PM

Poetry » Love

955 1 2

А истинска ли си сега,
кажи ми?
След толкова пропаднали мечти.
Любов ли си...?
Дали те има...?
Или гориш душата ми с лъжи.

Не ме измъчвай, говори ми...
Рисувай ми мечти с слова.
Пусни косата си.
Ела и целуни ме.
Не ме оставяй сам, не и сега.

Ако ме искаш, твой до края съм.
Ако ме лъжеш, си тръгни.
Лекувай болката, като си истинска...
Тогава ще повярвам, че си Ти!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Samadhi (Гюлсер Мазлум)

2018-11-11T10:55:29+02:00

"Лекувай болката, като си истинска...
Тогава ще повярвам, че си Ти!" - много точна индикация и ориентир.Обичани сме, когато нечие присъствие в делника ни носи радост и спокойствие. Харесах!
Веси_Еси (Еси)

2018-11-11T07:33:20+02:00

В основата на всяка връзка стоят доверието и любовта. Съмнението ни лишава от възможността пълноценно да изживеем щастливите мигове с любимия човек. Да, рискуваме да бъдем наранени, но всички се нуждаем от доверие и любов, така че рискът си заслужава. Поздравления за стиха! Желая безоблачно щастие!