9 нояб. 2018 г., 13:04

Съмнение

1.3K 1 2

Съмнение

 

А истинска ли си сега,
кажи ми? 
След толкова пропаднали мечти.
Любов ли си...?
Дали те има...?
Или гориш душата ми с лъжи.

 

Не ме измъчвай, говори ми...
Рисувай ми мечти с слова.
Пусни косата си.
Ела и целуни ме.
Не ме оставяй сам, не и сега.

 

Ако ме искаш, твой до края съм.
Ако ме лъжеш, си тръгни.
Лекувай болката, като си истинска...
Тогава ще повярвам, че си Ти!
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ганчо Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Лекувай болката, като си истинска...
    Тогава ще повярвам, че си Ти!" - много точна индикация и ориентир.Обичани сме, когато нечие присъствие в делника ни носи радост и спокойствие. Харесах!
  • В основата на всяка връзка стоят доверието и любовта. Съмнението ни лишава от възможността пълноценно да изживеем щастливите мигове с любимия човек. Да, рискуваме да бъдем наранени, но всички се нуждаем от доверие и любов, така че рискът си заслужава. Поздравления за стиха! Желая безоблачно щастие!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...