vasisid (Василена Костова)
87 298
13 oct 2007, 13:04

СЪМНЕНИЕ 

  Poesía
725 0 4
Внезапно в мене всичко се избистря,
денят, нощта и... мътните ми мисли.
Горчилката в мене се пречиства...
Очите ми блестят и стават пъстри.

Нима си кълн на изгоряло цвете?
Съмнение в сърцето тихо стене...
Нима си сипкава земя и бряг съборен?
Тревогата утихва, спи в съня ми.

Поднесох ти котле звънтящо вино.
На едри глътки пиеш от дъха ми.
Ще стана аз на корен, плод и извор,
и слънчев сок ще капе от липите.

Запомних шепота на първата целувка
и усета за майчиното рамо…
Не ме кори… не ме вини,
че побелявам преди тебе, мамо!

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??