Oct 13, 2007, 1:04 PM
СЪМНЕНИЕ
Внезапно в мене всичко се избистря,
денят, нощта и... мътните ми мисли.
Горчилката в мене се пречиства...
Очите ми блестят и стават пъстри.
Нима си кълн на изгоряло цвете?
Съмнение в сърцето тихо стене...
Нима си сипкава земя и бряг съборен?
Тревогата утихва, спи в съня ми.
Поднесох ти котле звънтящо вино.
На едри глътки пиеш от дъха ми.
Ще стана аз на корен, плод и извор,
и слънчев сок ще капе от липите.
Запомних шепота на първата целувка
и усета за майчиното рамо…
Не ме кори… не ме вини,
че побелявам преди тебе, мамо!
денят, нощта и... мътните ми мисли.
Горчилката в мене се пречиства...
Очите ми блестят и стават пъстри.
Нима си кълн на изгоряло цвете?
Съмнение в сърцето тихо стене...
Нима си сипкава земя и бряг съборен?
Тревогата утихва, спи в съня ми.
Поднесох ти котле звънтящо вино.
На едри глътки пиеш от дъха ми.
Ще стана аз на корен, плод и извор,
и слънчев сок ще капе от липите.
Запомних шепота на първата целувка
и усета за майчиното рамо…
Не ме кори… не ме вини,
че побелявам преди тебе, мамо!
© Василена Костова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря ви!Желая ви много любов и красота в сърцата!Поздрави !
-
Много хубав и трогателен стих!Браво!
-
Хубав стих!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Браво!