СЪМНЕНИЕ
денят, нощта и... мътните ми мисли.
Горчилката в мене се пречиства...
Очите ми блестят и стават пъстри.
Нима си кълн на изгоряло цвете?
Съмнение в сърцето тихо стене...
Нима си сипкава земя и бряг съборен?
Тревогата утихва, спи в съня ми.
Поднесох ти котле звънтящо вино.
На едри глътки пиеш от дъха ми.
Ще стана аз на корен, плод и извор,
и слънчев сок ще капе от липите.
Запомних шепота на първата целувка
и усета за майчиното рамо…
Не ме кори… не ме вини,
че побелявам преди тебе, мамо!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Костова Всички права запазени