СЪМНЕНИЕ
Внезапно в мене всичко се избистря,
денят, нощта и... мътните ми мисли.
Горчилката в мене се пречиства...
Очите ми блестят и стават пъстри.
Нима си кълн на изгоряло цвете?
Съмнение в сърцето тихо стене...
Нима си сипкава земя и бряг съборен?
Тревогата утихва, спи в съня ми.
Поднесох ти котле звънтящо вино.
На едри глътки пиеш от дъха ми.
Ще стана аз на корен, плод и извор,
и слънчев сок ще капе от липите.
Запомних шепота на първата целувка
и усета за майчиното рамо…
Не ме кори… не ме вини,
че побелявам преди тебе, мамо!
денят, нощта и... мътните ми мисли.
Горчилката в мене се пречиства...
Очите ми блестят и стават пъстри.
Нима си кълн на изгоряло цвете?
Съмнение в сърцето тихо стене...
Нима си сипкава земя и бряг съборен?
Тревогата утихва, спи в съня ми.
Поднесох ти котле звънтящо вино.
На едри глътки пиеш от дъха ми.
Ще стана аз на корен, плод и извор,
и слънчев сок ще капе от липите.
Запомних шепота на първата целувка
и усета за майчиното рамо…
Не ме кори… не ме вини,
че побелявам преди тебе, мамо!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василена Костова Все права защищены
