Съмнения

                                              Все по-често телефонът ми 

                                              напразно ти звъни

                                              и аз изтръпвам в мисли нежелани.

                                              Защо ли твоята душа мълчи?

                                              Какви ли тайни криеш неразбрани?

                                              Коя ли страница не бива да отворя?

                                              Как искам ти за нея да говориш!...

                                              Зная, ако двамата я прочетем,

                                              по-искрено в очите ще се взрем.

                                              Но никак не е лесно, ако смут

                                              душата ти владее постоянно,

                                              щом някой друг си чакал непрестанно.

                                              Тогава телефонът няма никаква вина,      

                                               а от съмнения нежелани

                                               как сърце да успокоя?...