Aug 3, 2017, 9:38 PM

Съмнения

  Poetry » Love
816 0 0

                                              Съмнения

 

                                              Все по-често телефонът ми 

                                              напразно ти звъни

                                              и аз изтръпвам в мисли нежелани.

                                              Защо ли твоята душа мълчи?

                                              Какви ли тайни криеш неразбрани?

                                              Коя ли страница не бива да отворя?

                                              Как искам ти за нея да говориш!...

                                              Зная, ако двамата я прочетем,

                                              по-искрено в очите ще се взрем.

                                              Но никак не е лесно, ако смут

                                              душата ти владее постоянно,

                                              щом някой друг си чакал непрестанно.

                                              Тогава телефонът няма никаква вина,      

                                               а от съмнения нежелани

                                               как сърце да успокоя?...

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...