3 авг. 2017 г., 21:38

Съмнения

824 0 0

                                              Съмнения

 

                                              Все по-често телефонът ми 

                                              напразно ти звъни

                                              и аз изтръпвам в мисли нежелани.

                                              Защо ли твоята душа мълчи?

                                              Какви ли тайни криеш неразбрани?

                                              Коя ли страница не бива да отворя?

                                              Как искам ти за нея да говориш!...

                                              Зная, ако двамата я прочетем,

                                              по-искрено в очите ще се взрем.

                                              Но никак не е лесно, ако смут

                                              душата ти владее постоянно,

                                              щом някой друг си чакал непрестанно.

                                              Тогава телефонът няма никаква вина,      

                                               а от съмнения нежелани

                                               как сърце да успокоя?...

 

   

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...