1 mar 2024, 13:19

Съмнения

808 2 0

Днес отново съм на мода

във очите на народа.

Да изпаднеш във екстаз...

А дали това съм аз?

 

Зная, хвърлям много труд

и работя като луд.

Но, дали това признание

не е всъщност наказание?

 

Макар да съм герой в ефира,

дали не гледат ми сеира?

Вярно, днес съм яхнал шанса

и далеч съм от миманса.

 

Ала утре с гръм и трясък

пак ще стана зрънце пясък.

Славата опиянява,

но понякога додява

 

и ще дойде ден такъв:

да нямам аз към нея стръв.

Явно трябва по-полечка-

като малка буболечка

 

( а и ще е по-забавно)

да я карам бавно-бавно.

Да избягвам суетата,

кротко да вървя в браздата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...