Съмнения
Днес отново съм на мода
във очите на народа.
Да изпаднеш във екстаз...
А дали това съм аз?
Зная, хвърлям много труд
и работя като луд.
Но, дали това признание
не е всъщност наказание?
Макар да съм герой в ефира,
дали не гледат ми сеира?
Вярно, днес съм яхнал шанса
и далеч съм от миманса.
Ала утре с гръм и трясък
пак ще стана зрънце пясък.
Славата опиянява,
но понякога додява
и ще дойде ден такъв:
да нямам аз към нея стръв.
Явно трябва по-полечка-
като малка буболечка
( а и ще е по-забавно)
да я карам бавно-бавно.
Да избягвам суетата,
кротко да вървя в браздата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени