Днес отново съм на мода

във очите на народа.

Да изпаднеш във екстаз...

А дали това съм аз?

Зная, хвърлям много труд

и работя като луд.

Но, дали това признание

не е всъщност наказание?

Макар да съм герой в ефира,

дали не гледат ми сеира?

Вярно, днес съм яхнал шанса

и далеч съм от миманса.

Ала утре с гръм и трясък

пак ще стана зрънце пясък.

Славата опиянява,

но понякога додява

и ще дойде ден такъв:

да нямам аз към нея стръв.

Явно трябва по-полечка-

като малка буболечка

( а и ще е по-забавно)

да я карам бавно-бавно.

Да избягвам суетата,

кротко да вървя в браздата.