21 oct 2004, 14:05

Сън

  Poesía
1.5K 0 0

Виждах те всяка нощ в съня ми,

беше толкова истински и достижим...

Винаги така нежно говореше ми,

сякaш усещах твоя парфюм.

 

Сякaш слънчев лъч е погледа ти

като огън и свеж нектар са усните ти.

Сърцето ми трепти от думите ти

като допир на коприна са ръцете ти.

 

Изтръпвах нощем в прегръдките ти,

сякaш от теб зависеше живота ми.

Исках те! Така исках да си само ТИ!

В съдбата ми, в живота и в сърцето ми.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...