Виждах те всяка нощ в съня ми,
беше толкова истински и достижим...
Винаги така нежно говореше ми,
сякaш усещах твоя парфюм.
Сякaш слънчев лъч е погледа ти
като огън и свеж нектар са усните ти.
Сърцето ми трепти от думите ти
като допир на коприна са ръцете ти.
Изтръпвах нощем в прегръдките ти,
сякaш от теб зависеше живота ми.
Исках те! Така исках да си само ТИ!
В съдбата ми, в живота и в сърцето ми.
© Марина Петрова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
