21.10.2004 г., 14:05

Сън

1.5K 0 0

Виждах те всяка нощ в съня ми,

беше толкова истински и достижим...

Винаги така нежно говореше ми,

сякaш усещах твоя парфюм.

 

Сякaш слънчев лъч е погледа ти

като огън и свеж нектар са усните ти.

Сърцето ми трепти от думите ти

като допир на коприна са ръцете ти.

 

Изтръпвах нощем в прегръдките ти,

сякaш от теб зависеше живота ми.

Исках те! Така исках да си само ТИ!

В съдбата ми, в живота и в сърцето ми.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...