21 окт. 2004 г., 14:05

Сън

1.5K 0 0

Виждах те всяка нощ в съня ми,

беше толкова истински и достижим...

Винаги така нежно говореше ми,

сякaш усещах твоя парфюм.

 

Сякaш слънчев лъч е погледа ти

като огън и свеж нектар са усните ти.

Сърцето ми трепти от думите ти

като допир на коприна са ръцете ти.

 

Изтръпвах нощем в прегръдките ти,

сякaш от теб зависеше живота ми.

Исках те! Така исках да си само ТИ!

В съдбата ми, в живота и в сърцето ми.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...