26 may 2007, 20:39

Сън

  Poesía
553 0 0
Цигарата, догаряща
в препълнения пепелник.
Надеждите, изпепелени
в посления пожар.
Мислите
отчайващо политат
в бездъното простронство,
обвито в мрак и тишина.
Тихо е,
земята е заспала.
Бдят единствено в своя сън звездите,
тихичко проблясвят.
Аз притварям очи
и потъвам в мекотата на облаците,
в мекотата на твоите прегръдки.
И се понасям на крилете на любовта.
Пак мечтите се зараждат.
Пак живота е красив.
Пак си ти до мен
и аз до теб.
Пак сме едно цяло.
И всичко отново пак е живо,
и всичко отново пак, красиво,
се случва с теб и мен,
с нас. Да!
Да, защото отново в нас е живо
и пак така красиво.
Но ето, идват първите лъчи
и влизат без да питат
през изпотените прозорци.
Погалват нежно моето лице.
Отварям очи
и пак пепелника е препълнен,
и пак всичко пусто е около мен,
и пак теб те няма,
и надеждите отново си отиват
с отиващите си звезди.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...