Цигарата, догаряща
в препълнения пепелник.
Надеждите, изпепелени
в посления пожар.
Мислите
отчайващо политат
в бездъното простронство,
обвито в мрак и тишина.
Тихо е,
земята е заспала.
Бдят единствено в своя сън звездите,
тихичко проблясвят.
Аз притварям очи
и потъвам в мекотата на облаците,
в мекотата на твоите прегръдки.
И се понасям на крилете на любовта.
Пак мечтите се зараждат.
Пак живота е красив.
Пак си ти до мен
и аз до теб.
Пак сме едно цяло.
И всичко отново пак е живо,
и всичко отново пак, красиво,
се случва с теб и мен,
с нас. Да!
Да, защото отново в нас е живо
и пак така красиво.
Но ето, идват първите лъчи
и влизат без да питат
през изпотените прозорци.
Погалват нежно моето лице.
Отварям очи
и пак пепелника е препълнен,
и пак всичко пусто е около мен,
и пак теб те няма,
и надеждите отново си отиват
с отиващите си звезди.