26 мая 2007 г., 20:39

Сън

554 0 0
Цигарата, догаряща
в препълнения пепелник.
Надеждите, изпепелени
в посления пожар.
Мислите
отчайващо политат
в бездъното простронство,
обвито в мрак и тишина.
Тихо е,
земята е заспала.
Бдят единствено в своя сън звездите,
тихичко проблясвят.
Аз притварям очи
и потъвам в мекотата на облаците,
в мекотата на твоите прегръдки.
И се понасям на крилете на любовта.
Пак мечтите се зараждат.
Пак живота е красив.
Пак си ти до мен
и аз до теб.
Пак сме едно цяло.
И всичко отново пак е живо,
и всичко отново пак, красиво,
се случва с теб и мен,
с нас. Да!
Да, защото отново в нас е живо
и пак така красиво.
Но ето, идват първите лъчи
и влизат без да питат
през изпотените прозорци.
Погалват нежно моето лице.
Отварям очи
и пак пепелника е препълнен,
и пак всичко пусто е около мен,
и пак теб те няма,
и надеждите отново си отиват
с отиващите си звезди.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...