26.05.2007 г., 20:39

Сън

552 0 0
Цигарата, догаряща
в препълнения пепелник.
Надеждите, изпепелени
в посления пожар.
Мислите
отчайващо политат
в бездъното простронство,
обвито в мрак и тишина.
Тихо е,
земята е заспала.
Бдят единствено в своя сън звездите,
тихичко проблясвят.
Аз притварям очи
и потъвам в мекотата на облаците,
в мекотата на твоите прегръдки.
И се понасям на крилете на любовта.
Пак мечтите се зараждат.
Пак живота е красив.
Пак си ти до мен
и аз до теб.
Пак сме едно цяло.
И всичко отново пак е живо,
и всичко отново пак, красиво,
се случва с теб и мен,
с нас. Да!
Да, защото отново в нас е живо
и пак така красиво.
Но ето, идват първите лъчи
и влизат без да питат
през изпотените прозорци.
Погалват нежно моето лице.
Отварям очи
и пак пепелника е препълнен,
и пак всичко пусто е около мен,
и пак теб те няма,
и надеждите отново си отиват
с отиващите си звезди.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ана Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...