Здравей, съдба, сънувах те нощес,
за какво ли пак ще ме виниш,
пак ли против твоя интерес
стачкувам, та така ми се гневиш.

Упрекваш ме, че не приемам
твойте правила и норми,
но щом по пътя ти поема
започват трескави реформи.

Не по волята ми, без кондиция,
без устрем в утрешния ден,
като с онази силна интуиция
крещяща истината в мен.

За туй съдба, послушай, разбери
да бъда себе си ми е добре,
наказвай ме дори, но остани
без теб ще съм само дете.

Изгубено по твоите пътеки,
забравено на нечий бряг
от всичко страдало, от всеки
приятел, близък или враг.

В живота сте ми ти и тя (интуицията)
от бряг на бряг ме люшкате до днес
аз пак на нея ще се доверя,
дори да ме линчуваш ти нощес.