Сън

Здравей, съдба, сънувах те нощес,
за какво ли пак ще ме виниш,
пак ли против твоя интерес
стачкувам, та така ми се гневиш.

Упрекваш ме, че не приемам
твойте правила и норми,
но щом по пътя ти поема
започват трескави реформи.

Не по волята ми, без кондиция,
без устрем в утрешния ден,
като с онази силна интуиция
крещяща истината в мен.

За туй съдба, послушай, разбери
да бъда себе си ми е добре,
наказвай ме дори, но остани
без теб ще съм само дете.

Изгубено по твоите пътеки,
забравено на нечий бряг
от всичко страдало, от всеки
приятел, близък или враг.

В живота сте ми ти и тя (интуицията)
от бряг на бряг ме люшкате до днес
аз пак на нея ще се доверя,
дори да ме линчуваш ти нощес.