Feb 5, 2015, 1:47 AM

Сън

  Poetry » Other
564 1 0

Здравей, съдба, сънувах те нощес,
за какво ли пак ще ме виниш,
пак ли против твоя интерес
стачкувам, та така ми се гневиш.

Упрекваш ме, че не приемам
твойте правила и норми,
но щом по пътя ти поема
започват трескави реформи.

Не по волята ми, без кондиция,
без устрем в утрешния ден,
като с онази силна интуиция
крещяща истината в мен.

За туй съдба, послушай, разбери
да бъда себе си ми е добре,
наказвай ме дори, но остани
без теб ще съм само дете.

Изгубено по твоите пътеки,
забравено на нечий бряг
от всичко страдало, от всеки
приятел, близък или враг.

В живота сте ми ти и тя (интуицията)
от бряг на бряг ме люшкате до днес
аз пак на нея ще се доверя,
дори да ме линчуваш ти нощес.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гинка Любенова Косева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...