Здравей, съдба, сънувах те нощес,
за какво ли пак ще ме виниш,
пак ли против твоя интерес
стачкувам, та така ми се гневиш.
Упрекваш ме, че не приемам
твойте правила и норми,
но щом по пътя ти поема
започват трескави реформи.
Не по волята ми, без кондиция,
без устрем в утрешния ден,
като с онази силна интуиция
крещяща истината в мен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up