14 ene 2008, 12:21

Сън

  Poesía
703 0 9

Пристигаш на пръсти.

В съня ми надничаш.

Отпиваш сълзите,

които са твои и знаеш.

Трептя и се питам.

Защо ли?

С дъха си крадеш ти

от извора чист.

Протягаш ръка да ме стоплиш.

И зная.

В съня си, щастлива до теб

ще съм... в рая.

От ласките мога криле да разперя.

И с дъх от жарава да сгрея

надълго премисляните ти страхове.

Как тръпне рисунъкът в краски на влюбен.

Как чака да вземе от мен красота.

И да рисува по ъглите на моята стая

премълчаваната и плаха своя молба.

Недей ме събужда.

Не тръгвай.

Недей.

Ще сме двама в съня чак  до сутринта.

Таня Кирилова

10.01.2008г.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Кирилова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...