Сън
Пристигаш на пръсти.
В съня ми надничаш.
Отпиваш сълзите,
които са твои и знаеш.
Трептя и се питам.
Защо ли?
С дъха си крадеш ти
от извора чист.
Протягаш ръка да ме стоплиш.
И зная.
В съня си, щастлива до теб
ще съм... в рая.
От ласките мога криле да разперя.
И с дъх от жарава да сгрея
надълго премисляните ти страхове.
Как тръпне рисунъкът в краски на влюбен.
Как чака да вземе от мен красота.
И да рисува по ъглите на моята стая
премълчаваната и плаха своя молба.
Недей ме събужда.
Не тръгвай.
Недей.
Ще сме двама в съня чак до сутринта.
Таня Кирилова
10.01.2008г.
© Таня Кирилова All rights reserved.
