14.01.2008 г., 12:21 ч.

Сън 

  Поезия
547 0 9

Пристигаш на пръсти.

В съня ми надничаш.

Отпиваш сълзите,

които са твои и знаеш.

Трептя и се питам.

Защо ли?

С дъха си крадеш ти

от извора чист.

Протягаш ръка да ме стоплиш.

И зная.

В съня си, щастлива до теб

ще съм... в рая.

От ласките мога криле да разперя.

И с дъх от жарава да сгрея

надълго премисляните ти страхове.

Как тръпне рисунъкът в краски на влюбен.

Как чака да вземе от мен красота.

И да рисува по ъглите на моята стая

премълчаваната и плаха своя молба.

Недей ме събужда.

Не тръгвай.

Недей.

Ще сме двама в съня чак  до сутринта.

Таня Кирилова

10.01.2008г.

 

© Таня Кирилова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??