9 mar 2008, 14:00

Сън

  Poesía
772 0 1

                          Сън

 

Сънувах те до мен,

тъй реален беше ти,

но ето, че отново стана ден - 

очите ми се отвориха и отново отлетя от мен.

 

Дали ще дойдеш в сънищата ми отново като крадец?

 

Или ще си реалност от реалния живот...

 

Протягам ръце в нощта, но няма как да те докосна,

остават отново празни те...

 

 

Очите ми големи и влажни,

изплакани по теб са те...

 

Искам отново радостта ми да ми върнеш

и споменът за хубавите дни.

 

Искам ти да си магьосник и мечтите отново

 

да ми върнеш.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марияна Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотно е!!! Много ми харесва! Поздравчета!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...