Сън
Ти се вдигаш на пръсти, откъсваш звезда
и сияние розово бликва.
Като топла вълнà ме залива мечта
и полита нагоре молитва:
нека всички посоки ведно се сберат,
нека всички към тебе да водят,
че голям е и малък за нас е светът,
изтъкан от любов и тревога.
Това мъдро Небе ни събира насън:
ти закичваш звездица в косата ми.
И е наш, и безкраен е Млечният път.
А е пръстен венчален Луната.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Ангелова Todos los derechos reservados
