voda (Елица Ангелова)
586 14113
24 jul 2011, 10:04

Сън 

  Poesía » De amor
1100 0 20

Ти се вдигаш на пръсти, откъсваш звезда

и сияние розово бликва.

Като  топла вълнà ме залива мечта

и полита нагоре молитва:

 

нека всички посоки ведно се сберат,

нека всички към тебе да водят,

че голям е и малък за нас е светът,

изтъкан от любов и тревога.

 

Това мъдро Небе ни събира насън:

ти закичваш звездица в косата ми.

И е наш, и безкраен е  Млечният път.

А  е пръстен венчален Луната.

 

 

© Елица Ангелова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??